Носителят на катализатора е специална част от твърдия катализатор, диспергатор, свързващо вещество, отрицателен носител на активния компонент на катализатора и понякога действа като кокатализатор или кокатализатор. Носителят на катализатора, известен още като подложка, е един от компонентите на поддържания катализатор. Обикновено това е порест материал с определена специфична повърхност, към който често е прикрепен активният компонент на катализатора. Носителят се използва главно за поддържане на активния компонент, така че катализаторът да има специфични физични характеристики, докато самият носител обикновено няма каталитична активност.
Изисквания за поддръжка на катализатора
1, може да разреди плътността на активните компоненти, особено благородните метали
2, може да се приготви в определена форма
3. Синтероването между активните компоненти може да бъде предотвратено до известна степен
4, може да устои на отрова
5. Може да има взаимен ефект с активния компонент и основния катализатор.
Ефектът на носителя на катализатора
1, намалете цената на катализатора
2, подобряване на механичната якост на катализатора
3. Подобряване на термичната стабилност на катализатора
4, добавете катализаторна активност и селективност
5. Удължете живота на катализатора
Въвеждат се няколко основни носителя
1. Активиран алуминиев оксид: най-често използваният носител за промишлени катализатори. Ниска цена, висока топлоустойчивост, добра съвместимост на активните компоненти.
2. Силикагел: химичният състав е SiO2. Обикновено се произвежда от натриев силикат (Na2Si3) киселина. Силициевата киселина се образува след взаимодействието на натриев силикат и киселина. Силициевата киселина се полимеризира и кондензира, структурата на полимера е неясна.
SiO2 е широко използван носител, но промишленото му приложение е по-малко от това на Al2O3, което се дължи на трудностите при получаването, слабия афинитет с активните компоненти, лесното синтероване с водна пара и други дефекти.
3. Диатомит: естествен SiO2. Съдържа няколко метални оксида и органични вещества, а структурата на порите и специфичната му повърхност се променят в зависимост от произхода. Преди употреба трябва да се използва киселинна обработка. Едната е за подобряване на съдържанието на SiO2 и увеличаване на специфичната повърхност, специфичния обем на порите и радиуса на първичните пори. Втората е за подобряване на термичната стабилност, след киселинна обработка може допълнително да се увеличи специфичната повърхност. Диатомитът се използва предимно за приготвяне на катализатори с неподвижен слой.
4, активен въглен: основната съставка е C, съдържаща малко H, O, N, S и пепел и др. Активният въглен има неправилна структура на каменна мелница, на повърхността му има карбонилна група, хинонова група, хидроксилна група и карбоксилна група. Активният въглен се характеризира с развити пори и голяма повърхност, висока термична стабилност и висока...
5. TiO2: има три кристални форми: анатаз, пластинчат титан и рутил. Листовата титанова руда е трудна за синтезиране поради нестабилност; Анатазът се образува при по-ниска температура с относителна плътност 3,84 и по-голяма специфична повърхност. При нагряване до 600~1000°C, анатазът се превръща в рутил, който има относителна плътност 4,22 и малка специфична повърхност.
6. Силициев карбид: точката на топене на карбидната керамика е по-висока от 2000°C, с висока топлопроводимост, висока твърдост, силна топлоустойчивост и удароустойчивост, но просто се окислява в кислородна атмосфера. Така че SiC често се използва като носител на катализатор във високотемпературна среда.
7. Молекулярно сито: това е кристален силикат или силикоалуминат, система от пори и кухини, съставена от силико-кислороден тетраедър или алумино-алуминиев тетраедър, свързани чрез кислородни мостове. Има висока термична стабилност, термична стабилност във вода и устойчивост на киселини и основи.
Време на публикуване: 10 август 2019 г.